2 Macc 13

1Н а сто четирийсет и деветата година дойде слух до ония, които бяха с Иуда, че Антиох Евпатор иде против Иудея с голяма войска,

2 и с него – Лисий, настойник и държавен управник, и у всекиго – елинска войска: сто и десет хиляди пешаци, пет хиляди и триста конници, двайсет и два слона и триста колесници с коси.

3 Към тях се присъединил и Менелай, подбуждайки с голяма преструвка Антиоха, не за да спаси отечеството, а с надежда да получи началството.

4 Но Царят на царете подигна гнева на Антиоха против престъпника, и когато Лисий обясни, че Менелай бил виновник на всички злини, той заповядал да го отведат в Берия и по тамошния обичай да го погубят.

5 В онова място се намира кула петдесет лакти, пълна с пепел; в нея имаше един уред, който се обръщаше кръгом и се спускаше в пепелта.

6 Там винаги хвърлят за погубване виновния в светотатство или оногова, който е прекрачил мярата на други злини.

7 С такава смърт се падна на тоя нечестив Менелай да умре и да не бъде погребан в земята, – и твърде справедливо.

8 Защото, след като бе извършил много грехове против Господния олтар, чиито огън и пепел бяха свети, в пепел и намери смъртта си.

9 Между това царят, ожесточен в своите замисли, продължаваше похода, с намерение да причини на иудеите бедствия по-лоши от ония, които бяха при баща му.

10 Като узна за това Иуда, поръча народу денем и нощем да призовава Господа, щото Той и сега, както преди, да им яви помощта Си при тая опасност, за тях да бъдат лишени от закон, от отечество и от светия храм,

11 и да не остави народа, едва поуспокоен, да го поробят злохулни езичници.

12 Всички единодушно изпълниха това и три дни наред с плач и пост и коленопреклонно се молиха непрестанно на милосърдния Господ; тогава Иуда, като ги насърчи, поръча им да бъдат готови.

13 А като остана със старейшините насаме, държа съвет и реши, преди царската войска да влезе в Иудея и да превземе града, да излезе и да свърши делото с Господня помощ.

14 Като предостави да се грижи за делото Създателят на света и насърчи ония, които бяха с него, да се бият храбро – до смърт – за законите, храма, града, отечеството и гражданските права, той разположи войската около Модин.

15 След като даде на тия, които бяха с него, условна кличка „Божия победа“, спусна се с отбор силни младежи нощем върху царската шатра, уби от войската до четири хиляди души и, освен това – най-големия слон заедно с войниците на него.

16 Най-после, като вселиха във войската страх и смущение, те благополучно се оттеглиха.

17 Това стана на разсъмване, при Господня закрила.

18 А царят, като узна от опит храбростта на иудеите, опита се да завладее местата с хитрост.

19 Той приближи до Ветсура, яка иудейска крепост, но беше обърнат в бяг и претърпя поражение и загуби;

20 а Иуда провождаше на ония, що бяха в крепостта, всичко потребно.

21 Някой си Родок от иудейската войска обади на неприятелите за тая тайна, но биде намерен, хванат и затворен.

22 Втори път влезе царят в преговори с ветсурските жители, даде им десница и те му подадоха, оттегли се и се обърна против ония, що бяха с Иуда, ала биде победен.

23 А като се научи, че Филип, който бе оставен за управител в Антиохия, се отметнал, той се смути; почна да води преговори с иудеите, подчини се и се кле да изпълни всички справедливи искания; след това се примири с тях и принесе жертва, почете храма и показа милост към града,

24 прие Макавея и го постави за военачалник от Птолемаида дори до Герин.

25 След това отиде в Птолемаида: птолемаидци бяха недоволни от договора, негодуваха против условията и искаха да ги отменят.

26 А Лисий, като се възкачи на съдийското място, защищаваше се, както можеше, придума народа, укроти го, направи го благосклонен и тръгна за Антиохия. Тъй се свърши походът и връщането на царя.